СОФИЯ ФЕСТ – ФЕСТИВАЛЪТ НА СОФИЯ

© Dr Armen Victorian, 2000 MIND CONTROLLERS
VISION, Paperbacks, a division
of Safin Publications Limited, London
© Пенка Георгиева Стефанова, превод © LJUPENdesign® Ltd. художествен дизайн на корицата
http ://www.Ijupen.com
София • 2004 © Издателска къща КРЪГОЗОР , всички права запазени
ISBN 954-771 -063-Х
АРМЕН ВИКТОРИЯН

ВЪРХУ СЪЗНАНИЕТО

ПРЕВОД ПЕНКА СТЕФАНОВА
КОНСУЛТАНТ ИЛИЯ НАЛБАНТОВ

КРЪГОЗОР

Посвещавам тази книга на невинните хора, преживели физически или душевен тормоз от държавата, която и да е тя. Благодаря им за смелостта да разкажат на света за своите страдания. Признателен съм и на онези институции, които ги подкрепиха и се бориха за човешките им права – права, все още нарушавани от някои държави под претекст за тяхната национална сигурност. А никоя компенсация не е достатъчна за насилието над ума или неговото погубване.

Авторът

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение…………………………………………………………………………………………7

Първа глава ТАЙНИЯТ ПЛАН …………………………………………………………………………..13
Втора глава НЕЕТИЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ……………………………………………………….21
Трета глава ИЗПРОБВАНЕ НА ЛСД …………………………………………………………………34
Четвърта глава БУХЕНВАЛДСКИЯТ ЩРИХ …………………………………………………………..46
Пета глава ТАЙНО ПАРТНЬОРСТВО………………………………………………………………57
Шеста глава ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ………………71
Седма глава ЖЕРТВИТЕ ОТ ХИЖА „ДАРГЪЛ” …………………………………………………83
Осма глава ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТОПКАТА……………………………………………………….96
Девета глава ПСИХОИЗСЛЕДВАНИЯ……………………………………………………………….106
Десета глава ОПЕРАЦИЯ „СТАРГЕЙТ” ……………………………………………………………129
5

Единадесета глава ЕЛЕКТРОННИ ИМПЛАНТАНТИ ………………………………………………………..147
Дванадесета глава ОПИТИ С ХИПНОЗА …………………………………………………………………………..155
Тринадесета глава НЕРВНА МАНИПУЛАЦИЯ ……………………………………………………………….. 165
Четиринадесета глава НЕСМЪРТОНОСНО ВЪОРЪЖЕНИЕ …………………………………………………..173
Петнадесета глава ВОДЕНЕ НА ВОЙНА …………………………………………………………………………..188
6

Въведение

Разузнаването не е нещо ново. То датира още от старозаветен

времена, когато Бог нарежда на Мойсей да изпрати мъже „да

съгледат Ханаанската земя”. През 400 г. пр.н.е. в своята книга

„Изкуството на войната” го споменава и китайският военен стратег

Сън Дзу. Той подчертава важността на доброто разузнаване,

като отбелязва, че „да спечелиш сто битки не е най-висше-то

майсторство. Най-висшето майсторство е да намериш сигурност,

без да водиш битки.”

През XIII в. разузнаване използва и монголският хан Суботай,

който нахлува в Европа и постига забележителни военни

победи. На Стария континент обаче тази практика се появява

доста по-късно. Алън Уелш Дълес, който в продължение на девет

години е директор на Централното разузнаване, пише в книгата

си „Професията разузнаване”, че в Средновековието европейските

владетели „не разполагали с много информация за Византийската

империя и за източните славяни, а за мюсюлманския

свят знаели още по-малко и били в почти пълно неведение за

всичко, което ставало в Централна и Източна Азия”.

Все пак през XVI в. в Англия сър Франсис Уолсингъм,

държавен секретар на кралица Елизабет I, създава и поддържа

мрежа от дузини пръснати из чужди земи разузнавачи. Той набира

хората си от Кеймбридж и Оксфорд, развива изкуството на

шпионажа и владее техниките на шифроването и дешифроването.

Спокойно може да се каже, че в някои отношения основаното

от Уолсингъм разузнаване засенчва съвременните разузнавателни

организации.

Според аналите на Централното разузнавателно управление

Съединените щати извършват разузнавателни дейности в чужбина

още от времето на Джордж Вашингтон, но едва от Втората

световна война това е започнало да се съгласува на прави

7

телствено ниво. Още преди Пърл Харбър президентът Франклин

Д. Рузвелт е загрижен за недостатъците в американското разузнаване

и помолва нюйоркския адвокат Уилям Дж. Донован да

изготви план за разузнавателна служба.

Така през юни 1942 година бива основано Управлението на

стратегическите служби (УСС)*, чиято задача е да събира и анализира

стратегическите сведения, нужни на Обединения комитет

на началник-щабовете, и да провежда специални операции, които

не се възлагат на други служби. През войната то снабдява водещи

фигури в политиката с важни факти и разузнавателни анализи и

често играе важна роля в директното подпомагане на военни

операции. Но УСС така и никога не получава пълна юрисдикция

върху всички разузнавателни дейности в чужбина. В началото на

30-те год. на XX в. ФБР поема разузнаването в Латинска

Америка, а военните служби пазят ревниво своите територии.

През октомври 1945 година УСС е разформировано и функциите

му се поемат от външното и от военното министерство. Ала

нуждата от следвоенна централизирана разузнавателна организация

е осезателна. Единадесет месеца по-късно Донован, тогава

вече генерал-майор, представя на президента Рузвелт предложение

за отделяне на УСС от Обединения комитет на началник щабовете

и за създаване на нова организация под пряк президентски

контрол. Идеята на Донован е за „една организация, която ще

придобива сведения с явни и скрити методи, като същевременно

координира разузнаването, определя целите му и съпоставя информацията,

събрана от всички правителствени служби”.

Според плана на Донован мощното централизирано управление

ще действа като координатор на всички разузнавателни

служби. Той предлага агенцията да има пълномощия за провеждане

на „подривни операции в чужбина”, но не и „полицейски или

законоприлагащи функции в страната или извън нея”. Планът на

Донован е засипан с яростни критики: военните служби по начало

са против пълното сливане; външното министерство смя

* Всички абревиатури на служби, програми, понятия и т.н. са изведени с

оригинални наименования в края на книгата. -Бел. ред.

8

та, че трябва да контролира всички мирновременни операции,

засягащи отношенията с други страни, а ФБР подкрепя идеята за

една организация, в която всички цивилни дейности да са под

неговата юрисдикция, а външното военно разузнаване да се поеме

от военните служби.

В отговор на тези дебати през януари 1946 година президентът

Хари С Труман основава Група на централното разузнаване (ГЦР),

чиято главна задача е да действа като координатор на съществуващите

към министерствата разузнавателни служби и да допълва, а

не да иззема дейността им. Предвижда се това да става под ръководството

на Националното разузнавателно управление (НРУ), в

което влизат личният представител на президента, външният министър

и министрите на войната и на военноморските сили. Контраадмирал

Сидни У Соърс от резерва на военноморските сили

на САЩ и заместник-директор на военноморското разузнаване става

първият директор на Централното разузнаване.

Само двадесет месеца по-късно НРУ и неговият оперативен

компонент ГЦР биват разформировани и съгласно Закона за националната

сигурност от 1947 г. (влязъл в сила на 18 септември

същата година) са основани Съветът за национална сигурност

(СНС) и Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

Много от специфичните задачи, възложени на ЦРУ от този

закон, както и забраните да се намесва в полицейските функции

и вътрешната сигурност, са в тясно съответствие както с плана на

Донован от 1944 година, така и с президентските директиви за

създаването на ГЦР Законът от 1947 г. натоварва ЦРУ с координирането

на националните разузнавателни дейности, а също

и със съпоставянето, анализа и разпространението на сведения,

засягащи националната сигурност. По нареждане на СНС Управлението

изпълнява и други свързани с разузнаването функции

и задължения. Съгласно закона директорът на Централното

разузнавателно управление (ДЦРУ) отговаря за запазване поверителността

на разузнавателните източници и методи.

По-нататък законът гласи, че директорът и заместник-директорът

на ЦРУ се назначават от президента, чието решение под

9

лежи на одобрение от Сената. Поправката от 4 април 1953 година

пък предвижда на тези постове да се назначават цивилни или

офицери от въоръжените сили (на активна служба или от запаса),

стига „офицерите в никакъв случай… да не заемат едновременно

двете служби”.

Законът за ЦРУ от 1949 година допълва приетия през 1947 г.

Конгресът гласува допълнителни клаузи, които дават на Управлението

достъп до поверителни данъчни и административни сведения

и го освобождават от повечето обичайни за други правителствени

служби ограничения в разходването на федерални средства.

Също така фондовете за ЦРУ могат да се включват в бюджетите

на други отдели и след това да му се прехвърлят без първоначално

предвидените лимити. Този закон развързва ръцете на финансовия

секретар на ЦРУ

За допълнително подсигуряване на поверителността на разузнавателните

източници и методи законът от 1949 г. освобождава

ЦРУ от задължението да разкрива „организацията, функциите,

имената, длъжностите, титлите, заплатите или броя на наетия

си персонал”. Директорът на ЦРУ става главен съветник на

президента и на СНС по всички въпроси на външното разузнаване,

свързани с националната сигурност, а Управлението изпълнява

задълженията си в съответствие с различни директиви и

под ръководството на президента и на СНС.

Днес, съгласно Закона за надзора над разузнаването от 1980 г.,

ЦРУ докладва редовно пред Сенатската комисия по разузнаването

(СКР) и Постоянната комисия по разузнаване на Камарата

на представителите (ПКРКП). Управлението се отчита и пред

подкомисиите по отбраната към финансовите комисии в двете

камари на Конгреса. Освен това снабдява с важни сведения Комисията

по външни отношения към Сената, Комисията по

външните работи към Камарата на представителите, комисиите

по въоръжените сили към Камарата на представителите и Сената,

както и други комисии и индивидуални членове.

Изпълнителна заповед 12333, издадена от президента Рейгън

на 4 декември 1981 г., възлага на ДЦРУ да разработи бюджет за

10

Национална програма за външно разузнаване и да координира разпределението

на задачите в разузнавателната общност. Освен Дирекцията

на централното разузнаване в разузнавателната общност

влизат Централното разузнавателно управление, Агенцията за национална

сигурност, Разузнавателното управление към Министерството

на отбраната, отделите на Министерството на отбраната,

отговарящи за събирането на специализирана национална и външна

информация чрез разузнавателни програми; Бюрото за разузнаване

и изследване към Външното министерство, като и разузнавателните

части на видовете въоръжени сили, ФБР Министерството на

финансите и Министерството на енергетиката.

По причини, които ще изложа по-късно, радиацията заема

важно място в разработването на методи и техники за контрол

върху съзнанието. Следващите редове показват не само че ЦРУ е

участвало в подобни опити, но и че тези опити са правени върху

хора без тяхно знание или съгласие.

ЦРУ не са единствените, изследвали употребата на техники

за контролиране на съзнанието, но несъмнено -заедно с бившия

Съветски съюз -са лидер в тази област. Разбира се, голяма част

от работата им е поверителна, а изтъргуваните сведения на други

институции също са обвити в тайнственост. Все пак има един

начин да се проникне в тази интересна, но обезпокоителна нова

научна област.

При правилна употреба Законът за свобода на информацията

в САЩ хвърля известна светлина върху опитите да се контролират

мислите и чувствата на хората – и да се прекърши волята

им за съпротива. Този закон позволява и на най-обикновения

гражданин да изиска разкриване на всякакви документи, макар

че неизбежно някои от тях ще бъдат силно цензурирани или

изобщо няма да му се предоставят.

Именно така сглобихме голяма част от тази книга. Когато не

успявахме да се доберем до информация от извора, напредъкът в

изследванията на контрола върху съзнанието и разработването

на несмъртоносни оръжия излизаше наяве след ровене из други

досиета на американската бюрокрация. Така раз

11

бирахме какво става в Щатите, Източния блок и други западни

страни.

Но във всички случаи картината е непълна. Може би част от

миналите и настоящи деяния на хората, които се стремят към

контрол върху съзнанието, са отразени единствено като намек в

бележката под черта в някой меморандум или неволно изтървани

в мемоарите на пенсиониран учен. Затова книгата е компилация

от моите все още неприключили проучвания на множество

източници. Дори сега, докато я подготвям за печат, все още чакам

отговор на стотици запитвания във връзка със Закона за свобода

на информацията. Въпреки това сведенията в книгата са повече

от достатъчно, за да докажа, че и днес се прилагат секретни,

зловещи нови техники, които -уви -вече не са в областта на

научната фантастика. Трябва да сме постоянно нащрек за тази

заплаха, иначе онези, които си позволяват водности с

демокрацията и правото ни да мислим самостоятелно, никога

няма да бъдат спрени.

12

Първа глава

ТАЙНИЯТ ПЛАН

Веднага след края на Втората световна война западните

съюзници решиха, че Съветският съюз и Източният блок са техният

нов враг. Започна една непозната до този момент „невойна”,

Студената война. Поради растящата във връзка с комунизма

параноя, поддържана от „черната каса”, САЩ подновиха интереса

си към темата за контрола върху съзнанието.

През следващите пет десетилетия бяха разработени методи и

технологии, донесли не по-малко страдания от току-що приключилата

„истинска война”. В повечето случаи обектите на тези

операции нямат никаква представа защо са станали жертви на

тихата световна война между заформящите се свръхсили. Това

обикновено са невинни хора, попаднали под кръстосан огън или

използвани като опитни мишки в различни етапи от експериментите

и при разработката на новата наука „контролиране на

съзнанието”.

През декември 1947 г., почти пет месеца след създаването на

ЦРУ се провежда първото събрание на Съвета за национална

сигурност. Министърът на отбраната Джеймс Форестал настоява

ЦРУ да започне „тайна война” срещу Съветите. Исканията му са

резултат от все по-разпространяващото се сред американците

мнение, че комунистическите агенти са се внедрили на всички

обществени нива и трябва да бъдат премахнати. Интересно е да

се отбележи, че през май 1949 г. Форестал вече страда от

болезнената мания, че е заобиколен или преследван от

комунисти. Накрая преживява душевен срив, постъпва на лечение

във Военноморската болница в Бетезда и се самоубива,

като скача през един отворен прозорец. В известен смисъл той

13

е първата жертва на параноидната американска политика, която в

много отношения продължава и днес.

По онова време британската политика е малко по-различна.

Днес в Държавния архив има над 16 000 дела, описващи развитието

на психологическата война до 1948 година.

В резултат от инициативата на Форестал на събранието през

1947 г. новият директор на ЦРУ контраадмирал Роскоу Хилънкотър,

издава секретна заповед NSC-4A. Той е инструктиран да

започне изпълнението на психологически бойни операции в Европа.

Това налага да се отговори на един въпрос от изключително

значение -има ли ЦРУ законното, да не споменаваме моралното

право, да провежда подобни действия в чужбина? В един меморандум

съветникът по общите въпроси Лорънс Хюстън заявява,

че ЦРУ няма никакви законови пълномощия като разузнавателно

управление. Той прибавя, че също така би било незаконно

президентът да използва ЦРУ като „тайна армия”.

Въпреки това се решава, че комунистическата заплаха е проблем

с по-голям приоритет от конституционните права и NSC-4А

бива последвана от допълнителна инструкция -NSC-10/2. Двете

образуват тайна президентска заповед, която в крайна сметка

разширява много правомощията на ЦРУ В резултат ЦРУ основава

официално своето подразделение за подривни действия Отдел

за политическа координация (УПК).

ЦРУ веднага подема широк спектър от изследователски програми

и операции, чиято цел е да се открият най-добрите начини

за употреба на психологическите техники в борбата с враговете

на западната демокрация. Тази дейност не е нещо ново и както

ще видим по-късно, се основава на изследвания още от 1923

година.

В резултат от събитията през Втората световна война идеята

за работа по таен „черен” проект вече не е нищо ново за западните

военни и разузнавателни ръководства. Например проектът

„Манхатън” (тайната програма на САЩ за атомна бомба)

даде начало на цяло ново поколение операции, а те от своя стра

14

на създадоха морален прецедент, който улесни защитниците на

психопрограмите. Съществуването на всички тези операции „

черни” проекти, финансирани от „черни” каси -по причини,

свързани с националната сигурност, са пазени в тайна не само от

обществото, но и от Конгреса.

Доколкото можем да кажем, основната идея за първия от

тези черни проекти датира от 9 октомври 1941 година -два месеца,

преди японците да бомбардират Пърл Харбър.

Вънивар Буш, декан на Техническия факултет на Масачузетския

технологичен институт (МТИ), обяснява на Франклин Д.

Рузвелт как една 11 -килограмова атомна бомба би могла да експлодира

със силата на над милион и половина килограма динамит,

осигурявайки по този начин на САЩ възможността да

спечели следващата война. Без да се консултира с Конгреса, Рузвелт

решава, че страната трябва незабавно и в пълна секретност

да започне разработването на такова оръжие. Също така той

предвижда проектът да бъде финансиран от „специален фонд за

подобни необичайни цели”‘.

Изчислено е, че целият проект ще струва 100 милиона долара.

Това обаче се оказва много далеч от действителността. През

следващите четири години са похарчени 2,9 милиарда долара от

парите на американските данъкоплатци. Според генерал Лесли Р

Гроувз, ръководител на проекта „Манхатън”, подобни разходи

„изискват неортодоксални” и „необикновени процедури”.2 Създаването

на тази система за финансиране проправя пътя на други

тайни проекти, някои от които продължават и до ден днешен.

Проектът „Манхатън” е обвит с такава секретност, че вицепрезидентът

Хари Труман не знае нищо за него. (Всъщност

остава дотолкова секретен, че минават няколко години, преди да

позволят на президента да види военните планове за използването

на бомбата.)

Двете ключови фигури в него са Франклин Д. Рузвелт и

Уинстън Чърчил, които през септември 1944 година тайно се

споразумяват, че бомбата „вероятно, след като се разсъди зряло,

би могла да се използва срещу японците”3.

15

Рузвелт умира на 12 април 1945 година и дори след като Труман

влиза в длъжност, проектът си остава свръхсекретен. Министърът

на войната Хенри Стимпсън намира време да пошуш-не

в ухото на Труман, че Америка е започнала „грамаден проект за

построяването на нов експлозив с почти невероятна мощ”.

В по-късни години Труман си спомня думите на Стимпсън и

отбелязва: „Твърденията му ме озадачиха.”4 Такова е нивото на

секретност, обгръщало първия американски черен проект.

Съществуването на проекта „Манхатън” означава, че през

1947 година, когато ЦРУ получава зелена светлина да отвори

своя клон за тайни операции в Европа, правителството на САЩ

вече е натрупало богат опит в започването на секретни операции

без знанието на Конгреса. И не само това -тъй като вече не се

занимават само със събиране на разузнавателни сведения от

чужбина, ЦРУ бързо се превръщат в тайната армия на президента.

Една от главните области на изследване, към които се насочва

ЦРУ е контролът върху съзнанието или върху личността.

Всъщност в това вземат участие много други подразделения на

американското правителство, включително Комисията по атомна

енергия (Министерство на енергетиката), НАСА и различни

отдели от Министерството на отбраната, включително и видовете

въоръжени сили.

Под прикритието „национална сигурност” тези подразделения

започват множество зловещи програми, сред които отряди за

атентати, програми за промиване на мозъци, цивилен шпионаж,

трафик на наркотици, нелегална търговия с оръжие, разпалване

на граждански войни и сваляне на чужди правителства.

Макар това да не е официално потвърдено, всеки един президент

е давал одобрението си за продължаването на тези проекти.

Докато развива своята наука от психологически бойни техники,

ЦРУ я и разширява, включвайки теми като НЛО и екстрасензорни

възприятия (ECB).

Първите проекти на ЦРУ за контрол върху съзнание го дават

обещаващи резултати и е решено, че си струва да бъдат из

16

следвани по-задълбочено. Генерал Уилям Донован, „Лудия Бил”,

директор на Управлението на стратегическите служби (УСС),

вече е възложил на своя екип -който включва д-р Едуард Щрекер,

д-р Уинфред Овършулсер, д-р Джордж Уайт и д-р Хенри

Анслингер -задачата да открият как може да се влияе върху човешкото

поведение и възприятия с помощта на химически средства.

Екипът на Донован е твърдо решен да създаде „серум на

истината”, като експериментира с приспиващи егото вещества

като скопалин, барбитурати, пейот, марихуана и мескалин.

Усилията им получават сериозна подкрепа, когато неколцина

нацистки химици (докарани в САЩ чрез програмата „Операция

Кламер”) започват да работят в тясно сътрудничество с

американските тайни служби. Учени като Карл Таубьок, чиито

усилия да създаде „серум на истината” са от решаващо значение

в историята на контрола върху съзнанието, снабдява ЦРУ с

изобилие от важна информация. Таубьок е получил своите данни

чрез безскрупулни експерименти върху хора. Фредерик Хофман,

друг нацистки учен, е открил парализираща отрова от

черупчести морски животни. Същевременно друга група

нацистки учени -Карл Pap, Теодор Вагнер-Яурег и Ханс Турит продължават

своите тайни изследвания от времето на войната. Те

работят в американски лаборатории, където създават отрови и

нервни газове като табун и зарин. Активното им и твърде

известно участие в холокост като че ли е забравено. Очевидно е

било взето решение, че нуждите на военните от нови вещества и

техники за контрол върху съзнанието са по-важни от всякакви

морални скрупули, свързани с произхода на научните данни.

През 1977 година Сидни Готлиб, важна ръководна фигура в

МКУЛТРА (по-късно ще отделим повече внимание на МКУЛТРА),

е изправен пред една сенатска подкомисия и разпитан за

операциите на ЦРУ, насочени към контрол върху съзнанието и

свързаните с тях проекти. Той свидетелства, че Управлението

действително е финансирало редица такива операции.

17

Разкритията му полагат началото на множество проучвания

от страна на разследващите журналисти и донасят неоспорими

доказателства, че въпросните изследвания са провеждани съвсем

съзнателно по нареждания на последователни администрации.

Сенатор Ричард Швайкер пита Готлиб за печално известния

секретен проект, наречен РХМК (Радиохипнотичен междумозъчен

контрол), при който в човека се имплантира миниатюрен

приемник. Готлиб отговаря, че такава техника не съществува.

След това обаче продължава: „Ще се опитам да ви отговоря във

връзка с термините, които използвахте. Доколкото си спомням,

имаше интерес, всъщност и понастоящем има, към това какъв е

ефектът върху хората, застанали в радиовълново поле. Нищо

чудно сред множеството проекти някой да е опитал да узнае дали

човек не може да бъде хипнотизирай по-лесно, ако се намира в

радиолъч. Звучи разумно да се проведе такова изследване.”

Когато сенатор Швайкер добавя за чутите от него показания, че

радарът (тоест микровълните) е бил използван върху животни с

цел изтриване на паметта, Готлиб отговаря: „Не ми се струва

невероятно, сенаторе.”5

Главният защитник на тези програми е Едуард Хънтър6, който

е на трудов договор в ЦРУ но работи под прикритие като

журналист. По-късно става един от най-активните членове на ултраконсервативното

дружество „Джон Бърч”. Въпросните програми

са носели кодовите названия МКУЛТРА, МКСЪРЧ,

МКЕКШЪН, МКНАОМИ, АРТИШОК и БЛУБЪРД и са включвали

използване на хора като опитни мишки в мозъчни изследвания.

Много субекти на такива експерименти са загубили разсъдъка

си и поне двама души са починали. В писмо от ЦРУ до

автора се казва:

„Действително досиетата в нашето управление съдържат

доказателства, че изследвания, финансирани от ЦРУ и включващи

изследвания върху хора, са били провеждани преди 1963

година в областта на контрола върху поведението с помощта на

техники като хипноза и наркотици -главно ЛСД -по проекта

МКУЛТРА и други свързани с него. МКДЕЛТА е наименование

18

на специална процедура, управляваща използването на материали

от МКУЛТРА в чужбина.”7

Но МКУЛТРА не се ограничава само с използване на наркотици.

Под шапката на тази програма са събрани също лишаването

от различни сетива, религиозни култове, микровълни,

психологическа обработка, психохирургия, мозъчни имплантанти

и още няколко области на изследване. Общо програмата се е

състояла от 149 подпроекта, плюс още 33 допълнителни и тясно

свързани подпроекти, всичките финансирани от черната каса.

След приемането на Закона за свобода на информацията ЦРУ

разсекретява документи, възлизащи на 215 000 страници, които

съдържат само финансовите аспекти на тези програми. Все пак те

дават откъслечни данни за периода, когато Управлението

осъществява проектите чрез Отдела за сигурност през 1953 г. и

по-късно, до 1962 г., чрез Отдела за техническо обслужване

(ОТО). Има и няколко досиета от времето след 1962 г., когато

изследванията на контрола върху съзнанието са прехвърлени към

Отдела за изследвания и развитие (ОИР). Въпреки това от 1950

до 1962 година болшинството оригинални досиета, документи и

изследвания са били преднамерено унищожени.

Макар че през 70-те год. на XX в. сенатските комисии изваждат

на повърхността някои от тайните дейности на ЦРУ още

много неща остават скрити в архивите на военното разузнаване.

Замесени са и други отдели на Министерството на отбраната,

както и няколко частни научни институции и лаборатории,

работещи за Министерството на отбраната и ЦРУ в САЩ и особено

в Европа.

За да докаже тезата си и впечатли гостите на едно събиране,

Джордж Ийстбрук, може би най-непоколебимият теоретик и

привърженик на използването на хипноза по време на война,

хипнотизирал тайно двама свои приятели. Той накарал жертвите

да повярват, че при тях току-що е пристигнал британският

министър-председател. Двамата хипнотизирани прекарали повече

от час в разговори с въображаемия ВИП гост. Както се изка

19

за покойният Майлс Коупланд, бивш високопоставен служител на

ЦРУ, „може да се каже, че подкомисията на Конгреса, която

разследваше тези работи, почти нищо не е видяла”8.

БЕЛЕЖКИ

1. Меморандум на Вънивар Буш до Джеймс Конънт, досиета

„Буш-Конант”, Отдел за наука и техника, S-1, Документна група 227,

Национален архив.

2. Лесли Р Гроувз. „Сега вече може да бъде казано”* (Ню Йорк,

Харпър енд Роу, 1962), стр. 359-66.

3. Паметната бележка от Квебекското споразумение между Рузвелт

и Чърчил се намира във Външните отношения на Съединените

щати; Конференцията в Квебек, 1944 (Вашингтон, окръг Колумбия:

Държавна печатница), стр. 492-93.

4. Хари С. Труман. „Мемоари” от Хари С. Труман, том I, 1945:

Година на решения (Ню Йорк, Сигнет 1965), стр. 20-21.

5. Изследвания на наркотици върху хора от ЦРУ, стр. 202. Общо

изслушване пред Комисията по здравеопазване и научни изследвания

към Комисията по човешки ресурси, Сенат на САЩ. 95-ти конгрес, I

сесия, 3 август 1977.

6. Едуард Хънтър е ветеран от китайския период, който по-късно

дава личности като Ричард Хелмс, Фред Крисман, Пол Ха-лиуел и

Мич Уербъл. Именно Хънтър е измислил термина „промиване на

мозъци”. Вижте „Маями Нюз”, 24 септември 1950.

7. Писмо от ЦРУ до автора с дата 19 октомври 1990.

8. Робърт Еринджър. „Тайният агент”, Ролинг Стоун, 1985.

* В края на книгата публикуваме в оригинал всички заглавия на книги, цитирани

от Армен Викториян. -Бел. ред.

20

Втора глава НЕЕТИЧНИ

ЕКСПЕРИМЕНТИ

На 15 януари 1994 година по заповед на президента Бил

Клинтън се създава Междуведомствена група по експериментите

с радиация върху хора. Джон Дойч, по това време директор на

ЦРУ, е сред постоянните консултанти на тази група, формирана с

цел правителствените агенции да бъдат насочвани към разследване

на неетични експерименти, извършвани по време на

Студената война. Джон Дойч е и постоянен член на Консултативната

комисия по експериментите с радиация върху хора. Когато

през октомври 1995 година представя окончателния им доклад,

председателката Рут Р. Фейдън благодари на Клинтън „за

смелостта му да назначи Консултативната комисия”1.

На 4 януари 1994 година Джеймс Узли, тогава директор на

ЦРУ издава заповед до цялото Управление да се проведе разследване

за „замесване на ЦРУ в изследвания на ефектите от

радиацията”. След Изпълнителна заповед от 17 януари 1994 година

ЦРУ сформира вътрешна Група за разследване на експериментите

с радиация върху хора. В нея влизат представители от

всички дирекции на ЦРУ канцеларията на ДЦРУ и отдели,

занимаващи се с конгресни, правни, обществени и исторически

въпроси. Узли назначава Дейвид Грайс,2 тогава директор на Центъра

за проучване на разузнавателните сведения (ЦПРС) на ЦРУ

за ръководител на разследването.3

Откриват се документи, които ясно показват участието на

Управлението в експерименти с радиация върху хора. Но въпреки

писмените свидетелства и всеизвестния факт, че ЦРУ от няколко

десетилетия е замесено в подобни експерименти, официално

се заявява, че намерените доказателства не са безспорни.

21

Във внимателно формулирания поверителен меморандум от 21

януари 1994 година Дейвид Грайс насочва разследването към

въпроса дали ЦРУ „умишлено е излагало човешки същества на

йонизираща радиация по време на изследвания, целящи определяне

на ефекта от радиацията върху хора или откриване на

оперативни приложения на радиоактивните вещества или на техните

емисии”. Стеснявайки обсега на разследването, Грайс позволява

на Управлението да заобиколи миналите си ангажименти

с частни предприемачи и лаборатории, на които е било възлагано

да провеждат такива разследвания -ограничаване на опасността

от всякакви бъдещи обвинения и съдебни дела.4

Водени от стеснения от меморандума план на Грайс ЦРУ не

търсят информация конкретно за експеримента от 1949 година,

известен под името „Грийн Рън”. Не ровят и за други преднамерени

изпускания на радиация. Външни разузнавателни сведения

и доклади, които може да са повлияли на други учреждения

да провеждат експерименти, са надлежно подминати.

Впоследствие, на 13 април 1994 година, ЦРУ дава изявление

пред Консултативната комисия, че след електронен преглед на

приблизително 34 милиона документа и ръчен на 480 300

страници и почти 50 разпита5 „до този момент не са открити никакви

документи, които да подсказват, че ЦРУ е провеждало експерименти

или операции с използване на йонизираща радиация

върху човешки субекти”6.

ЦРУ твърди, че ако има такива експерименти, те са правени

от негови контрагенти, а самото Управление няма никакво

участие в тях. И най-важното, в изявлението се признава, че според

документацията на ЦРУ за програмата МКУЛТРА, то може

да е провеждало такива опити.

Програмата МКУЛТРА е група от проекти, „занимаващи се с

изследвания и разработване на химически, биологични и радиационни

материали, подходящи за прилагане при тайни операции

за контролиране на човешкото поведение”7 (курсивът е

добавен). Един от документите на ЦРУ ясно заявява, че „допълнителните

способи за контролиране на човешкото съзнание”

22

трябвало да включват „радиация, електрошок, различни области

от психологията, социологията, антропологията, графологията,

причиняващи тормоз вещества и паравоенни средства и материали”

8.

Следователно от тези доказателства става ясно, че ЦРУ далеч

не е невинно по отношение на експериментите с радиация върху

хора. Основавайки се на материали от безброй независими

източници, учени и жертви, Консултативната комисия прави

тридесет искания за информация и документи, за да проследи

потенциалните нишки, водещи към ЦРУ.

В документацията от МКУЛТРА и от няколко други проекти

недвусмислено се споменава за употребата на радиация като част

от изследователската им работа. Освен това поне един служител

на ЦРУ е присъствал на съвещанията в Министерството на

отбраната в началото на 50-те год. на XX в., на които са обсъждани

експериментите с радиация върху хора във връзка с изпитанията

на атомната бомба.

Програмата на ЦРУ за направляване на човешкото поведение

е мотивирана главно от сведенията, че СССР Китай и Северна

Корея използват техники за контрол върху съзнанието. Първата

такава програма на ЦРУ, БЛУБЪРД, стартира през 1950 година, а

през 1951 г., когато в нея са включени Канада и Великобритания,

името й е променено на АРТИШОК.

Официално МКУЛТРА е започната през април 1953 година

като таен механизъм за финансиране на широк спектър изследвания

върху човешкото поведение. Технически погледнато, тя е

прекратена през 1964 г., но някои от нейните проекти продължават

да действат под шапката на МКСЪРЧ доста след 1970 г.

МКУЛТРА е ръководена от Отдела на техническото обслужване

(ОТО), който е известен и под името Подразделение на техническите

служби (ПТС). Главната цел на тези програми е потенциалната

им употреба в шпионажа и тайните операции.

През 1973 година на Ричалд Хелмс, тогава директор на Централното

разузнавателно управление, е подшушнато за предстоящите

разследвания и той нарежда да се унищожи цялата доку

23

ментация на МКУЛТРА. През 1976 г., докато дава показания

пред Комисията Чърч, Хелмс признава, че „в правителствените

институции и други организации е имало отношения с външни

лица” и че „това би могло да е слабото им място, но след като

програмата беше окончателно прекратена, си помислихме, че

можем да се отървем и от документацията, така Че никой, който

ни е помагал в миналото, да не бъде подлаган на разпити; на

конфуз, ако щете.”

По време на разследването си през 1976 година Комисията

Чърч действително открива някои писмени свидетелства. Отбелязано

е обаче, че практиката на МКУЛТРА по онова време е

била „да не поддържа никаква документация относно планирането

и одобряването на изследователски програми”9.

Трябва да се подчертае, че главното в МКУЛТРА е използването

на нищо неподозиращи субекти. ЦРУ финансира множество

експерименти от този род. През 1953 година, след смъртта

на д-р Франк Олсън, комуто е дадено ЛСД, в ЦРУ започва

вътрешно разследване.10 Независимо от предупрежденията, че

подобни експерименти са изключително опасни, Управлението

продължава тази практика поне още десет години.

Въпреки един друг доклад, изготвен от генералния инспектор

на ЦРУ през 1963 година, в който се препоръчва прекратяване на

изследванията върху нищо неподозиращи хора, за-местникдиректорът

по планирането Ричард Хелмс продължава да

защитава тази политика, обосновавайки се, че „ако позитивната

оперативна ефективност в използването на наркотици намалее

поради липса на възможности за реалистични изследвания, ние

ще изостанем от Съветския съюз в тази област.”11 Що се отнася

до моралната страна на тайните експерименти върху хора, Хелмс

отбелязва: „На този въпрос нямаме отговор.”12

В отговор на искане, подадено от Джон Маркс през 1977 година

съгласно Закона за свобода на информацията (ЗСИ), ЦРУ

открива допълнителни досиета във финансовите архиви на Управлението

на техническите служби, но не под името МКУЛТ

24

PA. Тази документация през 1977 година се превръща в обект на

разследване от страна на сенатор Едуард Кенеди.

През 1963 г. в един доклад на генералния инспектор на ЦРУ

за МКУЛТРА се заявява, че програмата „се занимава с изследвания

и разработки на химически, биологични и радиологични

материали, годни за употреба в тайни операции за контролиране

на човешкото поведение” и че „радиацията” е едно от допълнителните

„средства за направляване на човешкото поведение”.

13 ЦРУ не е в състояние да даде каквото и да било логично

или убедително обяснение пред Консултативна комисия по експериментите

с радиация върху хора.

Членовете на комисията откриват известен брой документи

на ЦРУ, свързани със 140-те подпроекта на МКУЛТРА, в които

се споменава за радиация. Например през 50-те год. на XX в. във

връзка с подпроект 35 ЦРУ осигурява тайно 375 000 долара за

ново крило на университетската болница в Джорджтаун, което

крило да се ползва за работа по химически и биологични

програми. Д-р Чарлз Ф. Гешиктер, лекар от Джорджтаун, служи

като параван на ЦРУ С тези пари той финансира оборудването на

радиоизотопната лаборатория.14

По подпроект 86 д-р Уолъс Чан получава от ЦРУ пари за изследване

на полиграфите и други средства за установяване честността

на агентите. В един меморандум за протокола, на който

липсва дата, Чан предлага „изкуствени средства за установяване

на положителна идентификация (известни като средства за тайно

маркиране), включително йонизираща радиация, а именно радиоизотопи

с предварително определен полуразпад, избирателно имплантирани

и/или инжектирани; както и радиологично непроницаеми

чужди тела, избирателно имплантирани и/или инжектирани

в предварително определени части от човешкото тяло.”15

С финансовата подкрепа на ЦРУ д-р Джеймс Хамилтън, консултант

на Управлението по подпроект 140 на МКУЛТРА (който

по-късно се превръща в подпроект 3 на МКСЪРЧ), е трябвало да

обзаведе и ръководи така наречената „сънна лаборатория”.

Вместо това той използва парите, за да направи лаборатория в

25

лечебницата на затвора във Вакавил, Калифорния, където провежда

изследвания върху затворници. В своето писмо до фондация

„Гешиктер” от 30 март 1965 година Хамилтън описва работата

си по финансирания проект така: „Сега правим нова серия

от експерименти върху 100 субекти затворници. В експериментите

поглъщането на радиоактивен йод от щитовидната жлеза

и на Т-4 от червените кръвни телца, както и някои други разработени

от нас мерки, се отчитат спрямо изследвани в миналото

променливи.”16 Днес Хамилтън твърди, че няма спомен някога да

е правил изследвания върху хора.17

В документацията на БЛУБЪРД-АРТИШОК на няколко пъти

се споменава за йонизираща радиация. В един меморандум на

ЦРУ без дата има описание на изследванията на АРТИШОК, сред

които се споменава за „радиация”, както и за „други области”,

които са били „проучени”, а също за химикали, хипноза и

психиатрия. Друга картотека от архивата на АРТИШОК под

името „Лъчиста енергия” разглежда възможността за създаване на

„сънен лъч”, започвайки така: „Възможно е някои по-нови полета

лъчиста енергия, някои атомни частици да бъдат насочени към

сънните центрове в мозъка, които потискат будното състояние.

По този начин може да се получи внезапно заспиване, ако

апаратът работи в друго помещение и субектът не знае за него”18.

Все пак д-р Уеб Хеймейкър, експерт от Института по патология

на въоръжените сили, отхвърля предложението поради

това, че „се съмнявал подобен подход, с ултразвукова или друга

лъчиста енергия, някога да бъде възможен.”19

В друга картотека на АРТИШОК под наименование „Метод

на белязаните атоми” се заявява, че в Масачузетската многопрофилна

болница са разработили техника „за проследяване на радиоактивен

материал из човешкото тяло и особено в мозъка”.

След това се казва: „В този ред на мисли някои от най-важните ни

консултанти постоянно насърчаваха проучването на методи на

белязаните атоми като средство да се даде тласък на изследванията

АРТИШОК.”20

26

Подпроекти 17 и 46 на МКУЛТРА включват използване на

радиоактивни изотопи върху лабораторни животни за изследване

ефектите от ЛСД. Не е ясно дали в експериментите на ЦРУ с

ЛСД подобни радиоактивни изотопи не са използвани и върху

хора, макар да е известно, че това е ставало и има един смъртен

случай.

Наличните доказателства показват, че не само ЦРУ са участвали

в тайни експерименти върху хора. От 1950 до 1970 година

Управлението работи в тясно сътрудничество със сухопътните

войски на САЩ в изследването на ЛСД и други химикали върху

човешки същества.21

Болшинството изследвания върху хора са правени във Форт

Детрик и в Лаборатории за изследване на въоръжението Еджуд

(ЛИВЕ), и двете в Мериленд. Главният контрагент на армията в

това изследване е д-р Албърт Клигмън от Пенсилванския университет.

Някои от изследванията на Клигмън за ЛИВЕ, включително

с употреба на радиоактивни изотопи, са правени върху

затворници от Холмсбъргския затвор в Пенсилвания.22

В средата на 60-те год. на XX в. д-р Клигмън основава

Бръшлянените изследователски лаборатории (БИЛ), чрез които

ЛИВЕ провежда непозволени експерименти. Документацията на

ЛИВЕ във връзка с опитите върху хора повдига някои сериозни

етични въпроси. Те показват, че през 1971 година ЦРУ дава на

ЛИВЕ 37 000 долара за изпитване на поверително гликолатно съединение,

известно под името ЕАЗ167. Това химическо вещество

с потенциалната способност да изважда психиката от строя е тествано

върху хора, включително затворници от Холмсбъргския

затвор. Една от основните цели на ЦРУ в тези изследвания е да

синтезира белязаното с радиоактивни изотопи ЕА3167.

През януари 1975 година един меморандум от канцеларията

на генералния инспектор на ЦРУ показва, че ЕА3167 е било

използвано върху 20 човешки субекти и че след това са направени

още наблюдения и изследвания. Ако се вярва на този документ,

изпитателният протокол е „аналогичен” на използвания

от Бръшлянени изследователски лаборатории.23

27

ЦРУ прекратява договора си с ЛИВЕ през 1973 година.24

В по-новите разследвания на Министерството на енергетиката

служители на ЦРУ са отричали категорично в работата по

договора между ЛИВЕ и Управлението да са използвани човешки

субекти. В подкрепа на това твърдение ЦРУ се позовава на

вътрешното си разследване от 1977 година, когато сенатор Кенеди

провежда своите разпити на свидетели.25

Документите показват и че Министерството на отбраната

(МО) има значително участие в планирането и провеждането на

експерименти с радиация върху хора в рамките на своите програми

за ядрени оръжия. Голяма част от тази работа МО извършват

в края на 40-те и началото на 50-те год. на XX в. чрез

своя Съвет за изследвания и развитие, който включва няколко

консултантски групи и комисии.

Например Комисията по медицински науки е помогнала за

формулирането на политика, която през 1953 година е подтикнала

министъра на отбраната Уилсън да издаде меморандум,

който прилага на практика Нюрнбергския кодекс. Кодексът предвижда

достатъчно медицински и етични насоки, които да пазят

интересите на доброволците в експериментите. Все пак в

продължение на десетилетия след това почти всяко министерство

и правителствена агенция на Съединените щати, участвали в

експерименти върху хора, са го пренебрегвали.

Според документацията на МО и Националния архив, ЦРУ е

била представлявана на поне осем съвещания на Комисията по

медицински науки.26

През 1952 година д-р Кларк Иигър, началник на медицинското

подразделение на Отдела за научно разузнаване на ЦРУ,

присъства на съвещание, по време на което са обсъждани етични

въпроси във връзка с използването на хора в експериментите с

радиация. По-късно той е един от главните консултанти на

програмата АРТИШОК по изследване на промиването на мозъци

от външен източник.

От писмените документи става ясно, че ЦРУ е извършвало

проучване за радиационна война (РВ) и е събирало сведения за

28

работата на Съветския съюз в тази насока. Доказва се и сътрудничеството

между ЦРУ и МО, както и опитите им в средата на

50-те год. да разработят летящи на голяма височина балони като

оръжие за разпръскване на радиация в Съветския съюз. И все пак

още през 1953 година Управлението заключава, че няма голяма

вероятност Съветския съюз да разработи ядрени оръжия.

В началото на 50-те год. ЦРУ предлага на МО и Комисията

по атомна енергия (КАЕ) да се разработи малкомащабно ядрено

оръжие за употреба в неконвенционални бойни действия на

партизански групи.27 Управлението оглавява Обединената комисия

за разузнаване по въпросите на атомната енергия -главната

институция, отговорна за наблюдаване на съветските програми

за ядрени оръжия.

Лаборатория „Лоурънс Ливърмол” (ЛЛЛ) към Министерството

на енергетиката има богат опит в експериментирането

върху хора. Тяхното сътрудничество с Британския институт за

изследване на атомната енергия и лабораторията „Харуел”

продължава от 1972 г. до 1990 г.28

От Меморандума за споразумение между ЦРУ и ЛЛЛ от

1965 година (разсекретен) става ясно, че ЛЛЛ е провеждала експерименти

за ЦРУ в резултат от връзката й с КАЕ и Министерството

на енергетиката.

В отговор на Консултативната комисия ЦРУ отрича след

търсенето из поверителната си документация да е открило каквито

и да било доказателства, че ЛЛЛ е провеждала експерименти

върху хора за Управлението. Все пак наличната информация

подсказва друго. Неколцина души, активно замесени в експериментите

върху хора за МО и КАЕ, може да са вършили някои

работи и за ЦРУ.

Харолд Ходж от Университета в Рочестър е получил от Управлението

средства за изследване на ЛСД.29 Ходж е ръководел и

работата на проекта „Манхатън” в Рочестър, а именно изследванията

върху токсичността на урана.30 В друг случай в резюмето

на ЦРУ пред Консултативната комисия се заявява, че д-р Роб-ли

Еванс „отдавна е консултант на ОТО и ПТС по радиационна

29

безопасност, откриването на радиация и използването на белязани

атоми”31. Еванс е бил и преподавател в МТИ, участвал пряко

в експериментите с радиация върху хора за Комисията по атомна

енергия, МО и други институции.

На едно съвещание през 1955 година трима души дават показания

през членове на Консултативната комисия, че действително

са участвали като субекти в радиационни изследвания на

ЦРУ по проекта МКУЛТРА. Въпреки че не са в състояние да

представят никакви документи в подкрепа на твърденията си,

свидетелите съобщават имената на добре известни личности,

замесени в програмата МКУЛТРА.

Тъй като почти всички оперативни досиета и документи на

МКУЛТРА са унищожени през 1973 година, ЦРУ е в състояние

да пренебрегне директното искане на Консултативната комисия

за по-сериозно вътрешно разследване -просто отхвърлят

твърденията на свидетелите като недоказани и отричат да са участвали

по какъвто и да било начин в тестове с радиация върху

хора. Освен това Управлението не е готово да улесни откриването

на архиви на неправителствени организации, които биха могли да

докажат участието на държавата в такива експерименти.

Следователно от многобройните доказателства и показания

се вижда, че Управлението е успяло да избегне скандала от поредното

нарушаване на своя морален кодекс.

БЕЛЕЖКИ

1. Писмо от октомври 1995 година до членовете на Междуведомствената

работна група по експериментите с радиация върху

хора от Рут Р. Фейдън, председател на Консултативната комисия

по експериментите върху хора.

2. Дейвид Грайс е ветеран както от операциите, така и от анализа,

а също така и защитник на реформите в Управлението. Той

е написал няколко статии за вътрешното издание на ЦРУ „Науката

разузнаване”. Вижте например „Нови връзки между разузнаването

и политиката” в том 34, номер 2, Лято 1990, и „Разузнаването

през 90-те год. на XX в.”, том 35, номер 1, Пролет 1991.

30

3. През юни 1994 година, когато се пенсионира Дейвид Грайс,

Джон Перейра става и.д. директор на Центъра за проучване на разузнавателните

сведения, а през септември 1994 година за директор е

назначен Брайън Лател.

4. Подобна тенденция в министерствата на САЩ съществува и

днес. В отговор на скорошното искане съгласно ЗСИ за информация

относно договорите за разработване на несмъртоносни оръжия между

Министерството на енергетиката (МЕ) и Калифорнийския

университет, МЕ ме уведоми, че не са длъжни да разкриват тази

документация, понеже тя не е правителствена -макар че тук МЕ е

страна по договорите. Правилникът за приложение на ЗСИ в тази

област остава неясен и противоречив. В един подобен случай, когато

документите идват от контрагент на американската армия, съдът

постановява тяхното разкриване, тъй като са изготвени за

министерство и следователно са правителствени, а не военни. Аз

подадох жалба срещу решението на МЕ.

. 5. ЦРУ представи на Комисията списък от 22 души, които са били

разпитвани, но запази в тайна самоличността на останалите.

6. „Разследване на Централното разузнавателно управление за

документи, свързани с експериментите с радиация върху хора”, 13

април 1994.

7. Същият източник.

8. „Доклад на генералния инспектор на ЦРУ за МКУЛТРА”, 14

август 1963.

9. Сенатска комисия за проучване на правителствените операции

по отношение на разузнавателните мероприятия, „Окончателен

доклад”, Книга 1 -Външно и военно разузнаване, 94-ти конгрес, II

сесия, 26 април 1976, Специален доклад N94-755 (по-известен като

Доклада на комисията Чърч). Вижте също Книга I, стр. 406.

10. Няколко десетилетия ЦРУ пази в тайна от семейството подробностите

около смъртта на д-р Франк Олсън, починал, след като му

е даден ЛСД. След няколко съдебни дела Управлението решава

проблема с извънсъдебно споразумение, като същевременно отрича

да има каквато и да било вина за случилото се. По същия начин

действа и във връзка с няколко от жертвите на експериментите

„Психоатака” на д-р Камърън по подпроект 68 на МКУЛТРА.

11. Същият източник. Вижте също Доклад на Комисията Чърч,

Книга I, стр. 402.

31